Омега (гр. Ὦ μέγα – „голямо о“). Омега е последната буква на гръцката азбука (Ω). Тя носи това название, за да се различава от омикрон (ὀ μικρόν – „малко о“), т.е. краткото о. Още в античността противопоставянето “алфа – омега” започва да означава начало и край, пълнота и завършеност.
В Откровение Алфа и Омега е самоопределение на Бога: „Аз съм Алфа и Омега, начало и край“ (Откр. 1:8; срв. 21:6; 22:13). Тук Омега не е просто буква, а богословски символ. Когато Господ нарича Себе Си Алфа и Омега, това означава, че Той е Източникът на всичко съществуващо (Началото); Целта и завършекът на всичко (Краят); Пълнотата на битието и историята. В Откровението това наименование се отнася пряко до Иисус Христос. Така се утвърждава Неговата божественост и господство над времето и историята. В иконографията и раннохристиянската символика Α и Ω често се изписват заедно около Христовия монограм или образ, за да се подчертае Неговата божественост.