Обручение. Думата произлиза от старославянското „обручити“ – „свързвам чрез обруч (пръстен), давам в съюз“. В библейския контекст съответства на евр. אֵרַשׂ (’ерас) – „сгодявам“, а в гръцкия на Новия Завет – μνηστεύω („сгодявам“).
В древноеврейското общество обручението било законен и задължителен етап преди брака. Женихът и невестата често били предназначавани един за друг от родителите още в ранна възраст, без тяхното лично участие. Самият брак се сключвал не по-рано от пълнолетието – невестата трябвало да е навършила поне 12 години.
Обручението понякога се извършвало година или повече преди същинския брак и включвало: писмен договор или връчване на сребърна монета (или друг дар) в присъствието на свидетели. От момента на обручението девойката вече се считала законна жена, макар съжителството да започвало по-късно.
В някои случаи обручението имало характер на имуществено споразумение.
Например Сихем, княз на евеите, поискал ръката на Дина, дъщерята на Иаков, и предложил да даде какъвто и да е „венó“ (брачен откуп) и дарове (Бит. 34:11–12). Това показва, че обручението включвало и икономически аспект.
В Новия Завет обручението е ясно засвидетелствано в лицето на Пресвета Дева Мария, която била обручена на праведния Иосиф (Мат. 1:18–19; Лука 1:27).
Макар да не били започнали съвместен живот, Мария вече се считала за негова законна съпруга, поради което Иосиф, узнавайки за бременността ѝ, „намисли тайно да я напусне“ (Мат. 1:19) – не като годеница в съвременния смисъл, а като законно обручена жена.
В Свещеното Писание обручението има и дълбок духовен смисъл, като описва отношенията между Бога и човека.
В книгата на пророк Осия Бог говори за Себе Си като за Жених на Израил: „И ще те сгодя за Себе Си вовеки, ще те сгодя за Себе Си в правда и съд, в благост и милосърдие;… ще те сгодя за Себе Си с правда и съд, с милост и щедрости“ (Ос. 2:19–20).
Тук обручението означава заветна вярност и любов между Бога и Неговия народ.
В Новия Завет тази символика се задълбочава. Апостол Павел говори за християните като за обручени на Христос: „сгодих ви за едничък мъж, за да ви представя на Христа като чиста девица.“ (2Кор. 11:2).
Освен това Светият Дух е наречен „залог“ (ἀρραβών) – гаранция за бъдещото наследство (2Кор. 1:22; Еф. 1:14). Така обручението става образ на духовното съединение между Христос и Църквата; очакването на окончателното съединение в Царството Божие.