Обрезание (евр. מִילָה – мѝла; гр. περιτομή). Обрезанието е обряд, състоящ се в обрязване на крайната плът при мъжките младенци на осмия ден след раждането. То е установено от Бога като знак на Завета с Авраам и неговото потомство (Бит. 17:10–12). Като външен знак обредът отличава избрания народ; като вътрешен смисъл символизира самоограничение на плътското начало и принадлежност към Божия Завет. Тайнствено обрезанието предизобразява християнското Кръщение.
Заповедта за обрезанието е потвърдена в Моисеевия закон (Изх. 12:44; Лев. 12:3) и се спазва с изключителна строгост. Дори съботата не отменя обреда (Йоан 7:22–23). За извършването му са използвани нож, бръснач или остър камък (Изх. 4:25; Иис. Нав. 5:2–3). Макар обрезанието да е познато и преди Авраам (напр. в Египет) и сред други народи, в Израил то винаги е разбирано като чисто религиозен знак, белег на принадлежност към Завета (Рим. 4:9–12).
Обрязването на Иисус Христос е засвидетелствано в Евангелие от Лука 2:21: „А когато се изпълниха осем дни, за да бъде обрязан Младенецът, Му дадоха името Иисус…“ Обрядът е извършен на осмия ден след Рождеството, съгласно Моисеевия закон (Бит. 17:12; Лев. 12:3).
В апостолската епоха възниква спор дали обрезанието е необходимо за спасението и в християнството. Апостолският събор решава, че то не е задължително за езичниците, обърнали се към Христос (Деян. 15:28–29). апостол Павел решително заявява: „Ако се обрязвате, Христос няма да ви бъде от никаква полза“ (Гал. 5:2), и подчертава, че: „в Христа Иисуса нищо не значи нито обрязване, нито необрязване, а нова твар“ (Гал. 6:15; срв. Гал. 5:6). Така външният знак отстъпва място на вътрешното обновление чрез вярата и любовта към Бога и ближните.
Писанието често използва обрезанието в духовен, иносказателен смисъл. „Необрязано сърце“ и „необрязани уши“ означават упорство, злоба и непослушание (Деян. 7:51). Затова призивът „обрежете се за Господа“ (Иер. 4:4) означава искрена вярност и послушание към Бога. В 1 Кор. 7:18 се споменава и практиката еписпазмос – опит за заличаване на знака на обрезанието от юдеи, срамуващи се от вярата си в условия на гонения или елинистични влияния.
В Православната църква Обрязването на Господа се чества на 1 януари, заедно с паметта на св. Василий Велики. Празникът подчертава, че Христос е едновременно Законодателят и Този, Който доброволно се подчинява на Закона заради спасението на човека.