Обетована земя (евр. אֶרֶץ הַמּוּבְטַחַת – „обещаната земя“). Обетованата земя е земята Ханаан, наречена така, защото е обетована (обещана) от Господ Бог като наследие на Авраам, Исаак, Иаков и на тяхното потомство (Бит. 15:18; Изх. 33:1 и др.). Тя заема централно място в старозаветната история и богословие като знак на Божието обещание, завет и вярност.
Обещанието за земята е дадено първоначално на Авраам и многократно потвърждавано: в Бит. 12:7; 13:14–17; 15:18; към Исаак (Бит. 26:3–5); към Иаков (Бит. 28:13–15; 35:12). Земята е описана с ясно очертани граници („от реката Египетска до голямата река, реката Ефрат“ – Бит. 15:18) и е представена като дар, а не като завоевание по човешка заслуга.
В исторически план Обетованата земя съответства на региона на Ханаан – територия, разположена между Средиземно море и р. Йордан, обхващаща области, които по-късно ще бъдат населени от израилевите колена. Влизането в нея след Изхода от Египет е кулминация на спасителното дело на Бога, осъществено под водачеството на Моисей и Иисус Навин.