Никодим (гр. Νικόδημος, „победител на народа“) е знатен фарисей, „от юдейските началници“, член на синедриона. Евангелието от Йоан го представя като образован и авторитетен законник, който обаче не се задоволява с външната религиозна праведност, а търси истината за Христос лично и задълбочено.
Скоро след очистването на храма Никодим идва при Христос нощем (Йоан 3:1–21), вероятно от предпазливост, но и с искрено желание за свободен разговор. В този диалог Иисус Христос разкрива пред него сърцевината на евангелското благовестие: необходимостта от ново раждане „от вода и Дух“, тайната на изкуплението чрез кръстните страдания на Богочовека, дара на вечния живот за вярващите.
Така Никодим става първият в Евангелието, пред когото Христос системно излага богословието на спасението и действието на Светия Дух.
Когато първосвещениците и фарисеите се опитват да осъдят Иисус без да Го изслушат, Никодим се осмелява да възрази: „Осъжда ли нашият Закон човека, ако преди това го не чуят и узнаят, какво върши?“ (Йоан 7:51)
След смъртта на Христос Никодим вече не се крие, но проявява своята преданост към Христос (Йоан 19:39–42). Заедно с Йосиф Ариматейски той отдава последна почит на Тялото на Иисус, като донася около сто литри смес от смирна и алой – царско и изобилно приношение. Този акт е не само погребално служение, но и публично изповядване на вярата му.
Църковното предание разказва, че Никодим приема кръщение от апостолите, поради което е отлъчен от синедриона и изгонен от Йерусалим. Последните си дни прекарва и умира в имота на Гамалиил, смятан от някои извори за негов родител или близък роднина.
Под негово име през II век се появява апокрифно „евангелие“, т. нар. „Евангелие от Никодим“, което принадлежи на неизвестен автор и описва по опростен начин сцени от живота на Иисус и главно Неговото слизане в ада.
Паметта му като “Св. Никодим мироносец и таен ученик на Господа” се чества на третата неделя на Пасха, в деня на св. Мироносици.