Неапол (греч. Νεάπολις, „нов град“). Неапол е име на град, широко разпространено в античния свят, което обозначава няколко различни селища. В Новия Завет обаче то се отнася конкретно до македонския град и пристанище на брега на Стримонския залив, споменат в Деян. 16:11.
Новозаветният Неапол е разположен на северното крайбрежие на Егейско море, в областта Македония, близо до границите с Тракия и недалеч от Филипи. Той служи като морско пристанище на вътрешния град Филипи и важна спирка по сухопътния и морския трафик на региона (вкл. по трасетата, свързани с Виа Егнация).
Градът се споменава във връзка с първото преминаване на апостол Павел в Европа. По време на второто си мисионерско пътешествие апостол Павел отплава от Троада, минава през Самотраки и достига Неапол, откъдето се отправя към Филипи (Деян. 16:11–12). Така Неапол става входна точка за апостолската мисия на Балканите.
Древният Неапол се отъждествява с днешния град Кавала (Северна Гърция). И до днес там се виждат следи от значими антични и средновековни съоръжения, свидетелстващи за дългата история и стратегическото значение на мястото.