Назарет (от евр. נֵצֶר (нецер) – „филиз, издънка“ (срв. Ис. 11:1); според други тълкувания – „оградено, пазено място“. Гр.: Ναζαρέτ / Ναζαρά) е малък град в Галилея, в коляното Завулоново, разположен югозападно от Капернаум и западно от южния край на Тивериадското езеро, на около 9–11 км западно от планината Тавор (Мат. 2:23; Марк 1:9; Лука 1:26; Иоан 1:45–46). През началото на християнската ера населението му е било малобройно и бедно; за града е било разпространено пренебрежителното мнение: „От Назарет може ли да бъде нещо добро?“ (Иоан 1:46).
Градът придобива всемирна и вечна слава поради събитията, свързани с живота на Иисус Христос: тук живее праведният Иосиф Обручник; тук става Благовещението на Пресвета Дева Мария от архангел Гавриил (Лука 1:26); след завръщането от Египет Мария и Иосиф се установяват с Богомладенеца в Назарет (Мат. 2:23); тук преминават детството, юношеството на Христос до началото на общественото Му служение (Лука 2:39–51).
В назаретската синагога Господ чете и тълкува пророчеството на Исаия за Себе Си (Ис. 61:1–2), което предизвиква яростта на съгражданите Му; те Го извеждат извън града, за да Го хвърлят от стръмнината, но Той „премина през тях и си отиде“ (Лука 4:16–30).
Поради дългия Си живот в Назарет Иисус е наричан Назорей или Назарянин (Мат. 2:23; Марк 1:24; Лука 18:37; Иоан 19:19) – наименование, което се свързва и с месианския образ на „Младочката“ (нецер) от корена Иесеев (Ис. 11:1). Оттук идва и източното название на християните – ноцрим („назаряни“).