Наум (евр. נַחוּם – Naḥûm означава „утешение“, „утешител“, т.е. Бог утешава) е един от т.нар. дванадесет малки пророци на Стария Завет. Наричан е елкосеянин (елкошитянин), но точното местоположение на Елкос (Елкош) остава спорно. Според едно древно предание, засвидетелствано от блаж. Йероним, св. Кирил Александрийски и св. Епифаний, Елкос се е намирал в Галилея. Други автори го отъждествяват с Алкуш (Alqosh) в Северна Месопотамия, близо до днешния Мосул.
Наум пророчества преди падането на Ниневия и след разрушаването на египетския град Но (Тива, Аммон) (Наум 3:7–8). Най-вероятно дейността му се отнася за периода след пленяването на северните израилеви колена и преди Вавилонския плен на Юдея – т.е. началото или средата на VII в. пр. Хр. Някои изследователи предполагат и по-ранна датировка, около края на VIII в. пр. Хр., поставяйки го близо по време до пророците Исаия и Михей (ок. 715–710 г. пр. Хр.).
Книгата на пророк Наум започва с думите: „Пророчество за Ниневия. Книга на виденията на Наум Елкосеянина“. Тя се състои от три кратки глави, обединени от една централна тема – пълното и окончателно унищожение на Ниневия, столицата на Асирийската империя.
Паметта на пророк Наум се чества на 1 декември.