Натанаил (евр. נְתַנְאֵל – Netanʾēl означава„дар Божи“, „Бог е дал“). Името е широко разпространено в библейската традиция и се среща както в Стария, така и в Новия Завет. В Писанието се споменават множество личности с това име, принадлежащи към различни колена и служения, но най-известен е Христовият ученик и апостол Натанаил (Йоан 1:45–49; Йоан 21:2). Църковното и екзегетично предание почти единодушно го отъждествява с апостол Вартоломей (арам. Bar-Tolmai – „син на Толмай“), тъй като: 1) Натанаил се споменава по име в Йоановото евангелие, докато във синоптичните евангелия и в Деяния апостолски фигурира апостол Вартоломей, но без лично име. Така се приема, че Натанаил е личното име, а Вартоломей – патронимично прозвище.
Призоваването на Натанаил е описано в Йоан 1:45–49. Той е доведен при Иисус от апостол Филип. Срещата е белязана от едно от най-силните свидетелства, които Христос дава за Свой ученик: „Ето истински израилтянин, у когото няма лукавство“ (Йоан 1:47). В отговор Натанаил изповядва: „Рави, Ти си Син Божи, Ти си Царят Израилев“ (Йоан 1:49). Тази изповед обединява: месианското очакване („Царят Израилев“) и вярата в божествения произход на Христос („Син Божи“).
Натанаил е сред учениците, на които възкръсналият Христос се явява край Тивериадското езеро (Йоан 21:2). Той е споменат редом със синовете Зеведееви и други апостоли, което потвърждава принадлежността му към апостолския кръг. Под името Вартоломей той присъства и в списъка на единадесетте апостоли след Възнесението (Деян. 1:13).
Според древното църковно предание Натанаил (Вартоломей) проповядва Евангелието заедно с апостол Филип в Мала Азия, по-късно – в Арабия, Етиопия, Индия и Велика Армения и завършва живота си с мъченическа смърт – според едни източници чрез разпятие, според други чрез одиране на кожата. Някои предания локализират мъченичеството му в Албанопол (вероятно в района на днешен Баку).