Нард (гр. νάρδος; лат. nardus) е ценно многолетно тревисто благовонно растение от рода валерианови, известно в древността като източник на едно от най-скъпите ароматни масла. В Свещ. Писание се споменава в контекста на помазването на Господ Иисус Христос (Йоан 12:3, 5; срв. Марк 14:3–5).
Класическият „чист, неподправен“ нард се отъждествява с Nardostachys jatamansi – растение, чиято първоначална родина са Хималаите (дн. Непал и Бутан), откъдето се е изнасял в древния Близък изток. Още в Античността нардът бил добре познат и високо ценен; износът му се осъществявал предимно от Индия.
В Палестина и съседните области се срещал и т.нар. „сирийски“ или „арабски“ нард, който по качество отстъпвал на истинския индийски нард. Затова в евангелските текстове се подчертава, че става дума за „чист нард“ (слав. Марк 14:3 – λίτραν μύρου νάρδου πιστικῆς; Иоан 12:3), т.е. неподправен и скъп вносен продукт.
Евреите получавали истинската нардова маз (масло) чрез търговски пътища от Мала Азия, често съхранявана в малки алабастрови съдове. Известно е, че особено висококачествена нардова маз се изнасяла от Тарс.
Цената ѝ била изключително висока: малък съд струвал над 300 динария (Марк 14:5; Иоан 12:5) – сума, равняваща се приблизително на годишната надница на работник. Това обяснява реакцията на учениците при помазването на Иисус във Витания.
Нардовото масло имало двойна употреба: Празнична и тържествена – помазване по време на пиршества (Песн. 1:12; Лука 7:37–38; Марк 14:3; Иоан 12:3). Погребална – помазване на телата на близки покойници (Мат. 26:7–12; Лука 23:56).
В Стария Завет нардът се споменава в поетичен контекст – като символ на красота, любов и благоухание. В Песен на песните 4:14 той е изброен редом с шафран, аир и канела – растения, свързани със Сирия, Персия и Индия. В 1:12 (по слав. традиция 1:11) нардът е образ на любовното присъствие и царското достойнство.
В Новия Завет нардът придобива богословски смисъл: във Витания Мария помазва нозете (или главата – според различните разкази) на Христос с „литра чист нард“, като домът се изпълва с благоухание (Иоан 12:3; Марк 14:3). Господ тълкува този жест като предобраз на Своето погребение (Мат. 26:12). Нардът се използва и при погребалната подготовка на скъпи покойници (срв. Лука 23:56).