Наин (от евр. корен נָעִין / נָוֶה (на̀ин / на̀ве) – „жилища, пастбища, обиталище“) е град в Долна Галилея, споменат в Новия Завет във връзка с едно от най-големите чудеса на Иисус Христос – възкресяването на сина на наинската вдовица (Лука 7:11–17).
Евангелист Лука разказва, че Господ влиза в града, когато изнасяли за погребение единствения син на вдовица. Смилен от майчината скръб, Христос ѝ казва:
„Не плачи“ (Лука 7:13), докосва се до носилката и изрича: „Младежо, тебе казвам, стани!“ (Лука 7:14). Мъртвият възкръсва и започва да говори, а Христос го предава жив на майка му (Лука 7:15). Това чудо предизвиква отзвук сред народа, който прославя Бога с думите: „Велик пророк се издигна между нас и Бог посети Своя народ“ (Лука 7:16).
Днешният Наин се отъждествява със селището Неин, разположено на северния склон на Малкия Ермон (Неби-Дахи), западно от Ендор, на около 6,5 км от планината Тавор.