Мойсей (от евр. מֹשֶׁה (Mošé) означава „извлечен, спасен от вода“ (срв. Изх. 2:10). Името е обяснено от дъщерята на фараона, която го нарича така, „защото го извадих от водата“, но то има и по-дълбок богословски смисъл – Мойсей е „извлеченият“, за да извлече Божия народ от робството.
Мойсей е вождът, законодателят и пророкът на Израил, боговидец и първият свещен писател, чрез когото Бог дава Закона на Своя народ.
Мойсей е роден в Египет като син на Амрам и Йохаведа, от коляното Левиево (Изх. 2:1). Поради заповедта на фараона за изтребление на еврейските младенци, майка му го укрива три месеца, а след това го поставя в кошница от тръстика сред водите на Нил. Детето е намерено и осиновено от дъщерята на фараона, а по Божи промисъл е отгледано от собствената си майка (Изх. 2:1–10; Деян. 7:19–22).
Израснал в царския двор, Мойсей е „научен на цялата египетска мъдрост“ (Деян. 7:22), но въпреки привилегиите си, той съзнателно избира да се отъждестви с поробения Божи народ, което Новият Завет тълкува като акт на вяра и предобраз на християнското себеотрицание (Евр. 11:24–26).
След като убива египтянин, насилващ евреин, Мойсей бяга в земята Мадиамска, където се жени за Сепфора, дъщеря на свещеника Йотор, и живее 40 години като пастир (Изх. 2:11–22).
При планината Хорив (Синай) Бог му се явява в горящата, но неизгаряща къпина, открива му Своето име – „Съществуващият“ (Яхве), и го призовава да изведе Израил от Египет (Изх. 3–4). Това богоявление е едно от най-дълбоките старозаветни откровения и е разбирано от християнската традиция като предобраз на въплъщението.
Под ръководството на Мойсей Израил преживява Изхода, съпроводен от египетските казни, първата Пасха и чудесното преминаване през Червено море (Изх. 12–14). Събитието става централно спасително ядро на Стария завет и пряк типологичен предобраз на Христовото изкупление, както ясно свидетелства Новият завет (1Кор. 10:1–4).
На планината Синай Мойсей получава Закона, организира богослужението и скинията и утвърждава завета между Бога и народа (Изх. 19–40).
Поради неверието на народа Израил скита 40 години в пустинята, докато старото поколение измира (Чис. 13–14). Самият Мойсей, макар и верен служител, не влиза в Обетованата земя, а я вижда отдалеч от планината Нево (Втор. 34). Умира на 120 години и е погребан на неизвестно място.
В Новия завет Мойсей е споменаван многократно. Христос често е представян като нов и по-велик Мойсей (срв. Мат. 5–7); Мойсей се явява заедно с Илия при Преображението Господне (Мат. 17:3; Лука 9:30–31), свидетелствайки, че Законът и Пророците водят към Христос; Апостолите противопоставят Закона, даден чрез Мойсей, и благодатта и истината, дошли чрез Иисус Христос (Йоан 1:17).
На Мойсей се приписва Петокнижието – Битие, Изход, Левит, Числа и Второзаконие, което Сам Христос нарича „Законът Моисеев“ (Лука 24:44).
Православната църква почита св. пророк и боговидец Мойсей на 4 септември.