Молох (от евр. מֹלֶךְ, mólek – „цар“, от корена מלך (mlk) – „владетел, управлява)“. В библейския контекст названието има иронично и обвинително звучене – „лъжлив цар“, противопоставен на единия истински Цар, Господ.
Молох е название на езическо божество, почитано сред сиро-финикийците и амонитяните, свързвано със слънчев култ и особено с човешки жертвоприношения, предимно на деца. Култът към Молох е един от най-строго осъжданите в Свещ. Писание поради крайния си антихуманен характер.
Според равинските описания идолът на Молох представлявал медна статуя с глава на бик и човешко тяло, куха отвътре. Вътре се разпалвал огън, а върху протегнатите напред ръце на идола били поставяни деца, които изгаряли като жертва. В някои случаи се говори и за „преминаване през огъня“, което също се счита за форма на посвещение на Молох (Лев. 18:21).
Още в Моисеевия закон служението на Молох е категорично забранено и се разглежда като оскверняване на Божието име и разрушаване на завета (Лев. 18:21; 20:2–5). Въпреки това култът към Молох прониква в Израил, особено в периоди на духовен упадък: при цар Ахаз; при цар Манасия; и дори в близост до Йерусалим, в долината на синовете Еномови (Ге-Хином). Там се намирал Тофет – място за жертвоприношения, което цар Йосия осквернил, за да прекрати тези мерзости: „…за да не прекарва никой сина си или дъщеря си през огъня на Молох“ (4Цар. 23:10).
Пророците многократно и остро изобличават това идолослужение и го свързват с идващия Божи съд над Израил (Иер. 32:35).
В Новия Завет Молох е споменат от св. архидякон Стефан в неговата реч пред Синедриона, като символ на отстъпничеството на Израил в пустинята: „…и възприехте скинията на Молох…“ (Деян. 7:43)
Тук Молох е представен типологично – не само като историческо божество, но и като образ на всяка сила, която узурпира мястото на Бога и изисква жертване на човешкия живот в свое име.