Милит (гр. Μίλητος) e древногръцко собствено име с неясна етимология; в библейския текст се среща във формата Милит. Милит е древен град в Мала Азия, в областта Кария, разположен близо до устието на река Меандър, на няколко мили от Егейско море. Той е една от най-старите и прочути гръцки колонии, известна с културното и философското си значение още от дохристиянската епоха.
В Античността Милет е прочут с храма на Аполон (чиито развалини са видими и днес) и като родно място на велики философи като Талес, Анаксимандър и други представители на йонийската философска школа. Градът е бил важен търговски, интелектуален и религиозен център на Мала Азия.
Основното библейско значение на Милит е свързано с апостол Павел. По време на третото си мисионерско пътуване, на път от Троада към Йерусалим, апостолът спира в Милит (Деян. 20:15). Оттук той изпраща да повикат при него презвитерите (пастирите) на Ефеската църква, за да им отправи своята прощална реч (Деян. 20:17–38). Тази реч заема изключително важно място в книгата Деяния на апостолите, тъй като представлява: духовно завещание на ап. Павел към църковните пастири; наставление за пастирско служение; свидетелство за апостолската саможертва и готовност за страдание в името на Христос.
Апостолът ясно заявява, че повече няма да ги види, и ги поверява „на Бога и на словото на Неговата благодат“ (Деян. 20:32), което придава на срещата в Милит прощален характер.
В 2 Тим. 4:20 ап. Павел споменава, че е оставил Трофим болен в Милит, което е едно от редките свидетелства в Новия Завет, че апостолските чудеса не са били механично или автоматично действие, а са се подчинявали на Божията воля.
Християнството се утвърждава рано в Милит. Известно е, че милетски епископ е участвал в Първия вселенски събор в Никея (325 г.), което свидетелства за значението на града в ранната църковна организация.