Мария, сестрата на Лазар Четверодневни и на Марта, живяла заедно с тях във Витания, недалеч от Йерусалим. В евангелския разказ (Лука 10:38–42 ) Мария е представена седнала „при нозете на Иисус“, където слушала Неговото слово, докато сестра ѝ Марта се грижела за угощението. Господ посочва именно Мария като избрала „добрата част“, която няма да ѝ се отнеме, подчертавайки първенството на духовното дело и общението с Бога над грижата за външните неща.
И двете сестри заемат важно място и в разказа за смъртта и възкресението на Лазар (Иоан 11 ). Шест дни преди Пасха, когато Христос бил във Витания на вечеря в дома на Симон прокажения, Мария взела фунт чисто и скъпоценно нардово миро и помазала нозете на Господа, като ги отъркала с косите си (Иоан 12:1–7 ). Това действие било израз на най-дълбока любов, благоговение и саможертва. Постъпката ѝ предизвикала негодуванието на Юда Искариот, но Христос казал, че по този начин Мария го подготвя за погребението Му (Иоан 12:7 ). В паралелния разказ Спасителят добавя и пророческото свидетелство:
„Където и да бъде проповядвано това Евангелие по целия свят, ще се говори и за това, което тя извърши, за нейна памет“ (Марк 14:9 ). Според църковното предание Мария и Марта били сред жените-мироносици на гроба на Спасителя.