Мария Магдалина, равноапостолна (от евр. מִרְיָם (Мариам) – „възлюбена от Бога“, „възвишена“, „господарка“; Магдалина – от Магдала (евр. מִגְדָּל – Мигдал) – „кула“, „крепост“). Мария Магдалина получила името си по произхода си от града Магдала, разположен на западния бряг на Тивериадското езеро, близо до Капернаум (Мат. 15:39; Марк 8:10).
Тя била изцелена от Иисус Христос от седем зли духа и станала Негова последователка (Лука 8:2; Марк 16:9). След изцелението си Мария Магдалина се присъединила към жените, които съпровождали Христос и Му служели с имота си (Лука 8:1–3).
Тя присъствала при Разпятието на Голгота, когато мнозина ученици се разпръснали (Мат. 27:55–56; Марк 15:40; Иоан 19:25). Мария Магдалина била свидетел на погребението на Иисус Христос, наблюдавайки мястото, където било положено тялото Му (Мат. 27:61; Марк 15:47; Лука 23:55).
На разсъмване в първия ден на седмицата тя отишла на гроба заедно с другите жени, за да помаже тялото на Господа с аромати (Мат. 28:1; Марк 16:1; Лука 24:1; Иоан 20:1). Тя първа се удостоила с явяването на Възкръсналия Христос (Марк 16:9; Иоан 20:14–16). Христос ѝ възложил апостолско благовестие, като ѝ заповядал да извести Възкресението на учениците (Иоан 20:17–18).
Поради това Мария Магдалина е почитана в Църквата като равноапостолна – „апостол на апостолите“.
Според църковното предание Мария Магдалина проповядвала Евангелието в Рим, където подала жалба на император Тиберий срещу Пилат Понтийски и му поднесла червено яйце като символ на Възкресението Христово. Преданието свидетелства, че тя починала в Ефес, където се почитала нейната гробница, а през 886 г., при император Лъв VI Мъдри, нейните мощи били пренесени в Константинопол.