Мария (евр. מִרְיָם – Мирйам / Мариам, означава „възлюбена от Бога“, „господарка“, „възвишена“). Мария, Пресветата Богородица, е дъщеря на праведните Иоаким и Анна, които според древно предание (засвидетелствано още от II в.) произхождали от царския род на Давид чрез неговия син Нафан. Тя е централната личност в тайната на Боговъплъщението и най-почитаната светица в християнството.
Още от ранно детство Мария била посветена от родителите си на Бога и въведена в Йерусалимския храм, където живяла в молитва, четене на Свещеното Писание и ръкоделие, отличавайки се с дълбоко смирение, чистота и пълна преданост на Божията воля. След смъртта на родителите си, около 14-годишна възраст, тя дала обет за девствен живот и била сгодена за праведния старец Иосиф, потомък на Давидовия род, който станал неин пазител и хранител.
Докато живеела в Назарет, архангел Гавриил ѝ възвестил, че ще зачене от Светия Дух и ще роди Син, Който ще бъде наречен Син Божи и вечен Цар (Лука 1:30–33). Смиреният ѝ отговор: „Ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти“ (Лука 1:38), се превръща в образец на послушание и вяра за всички поколения.
След Благовещението Мария посетила своята родственица Елисавета, която я приветствала като „Майка на моя Господ“ (Лука 1:43). В отговор Богородица произнесла Величанието („Величае душата ми Господа“), което заема централно място в православното богослужение.
По време на Квириниевото преброяване тя и Иосиф отишли във Витлеем, където Иисус се родил в пещера и бил положен в ясли. След това Той бил обрязан, принесен в храма и посрещнат от праведния Симеон, който пророчески предсказал на Мария, че „нож ще прониже душата ѝ“ (Лука 2:35).
Мария съпътствала земния път на Сина Си – от бягството в Египет, през тихия живот в Назарет, до началото на Неговото обществено служение. На сватбата в Кана Галилейска тя засвидетелствала вярата си в Неговата Божествена власт, като ходатайствала за първото Му чудо (Иоан 2:1–11).
При Кръста Христос поверил майка Си на грижата на апостол Иоан Богослов (Иоан 19:26–27). След Възнесението Богородица пребивавала заедно с апостолите в молитва, очаквайки слизането на Светия Дух.
Според църковно предание Пресветата Богородица завършила земния си живот в Йерусалим (Гетсимания). След погребението ѝ тялото ѝ било взето на небето, за да пребъдва като непрестанна Ходатайка за човешкия род пред Своя Син. Успението ѝ се отнася приблизително към 48 г. сл. Хр.
Най-важните празници, посветени на Богородица, са: Рождество Богородично – 8 септември; Въведение Богородично – 21 ноември; Благовещение – 25 март; Успение Богородично – 15 август.