Маран-ата (арам. מָרַנָא תָא – Marana tha или מָרַן אֲתָא – Maran atha. Изразът се състои от думите mar/maran – „Господ“, „наш Господ“ и atha/tha – „дойде“ или „ела“.
Маран-ата се среща в 1 Кор. 16:22, където апостол Павел завършва посланието си с тържествено и строго предупреждение: „Ако някой не люби Господа Иисуса Христа, да бъде анатема. Маран-ата.“
Изразът има няколко богословски свързани тълкувания: 1) „Господ наш дойде“ като изповед на вярата във вече осъществилото се Христово пришествие, чрез което Той основа Своята спасителна Църква. В този смисъл думите подчертават, че отричащите Христа сами се отлъчват от вече явеното спасение. 2) „Господи, ела!“ е молитвен зов към Христа за Неговото Второ пришествие, близък по смисъл до новозаветния възглас: „Да, идвам скоро! Амин. Дойди, Господи Иисусе!“ (Откр. 22:20); 3) „Господ наш ще дойде“ като изповед на очакването на Христовото славно завръщане и на окончателния съд.
Маран-ата е един от най-древните литургични и изповедни изрази на първите християни, запазен в арамейския си оригинал дори в гръцкия текст на Новия Завет. Това показва колко дълбоко е бил вкоренен в богослужебния и духовния живот на апостолската Църква.