Манна (евр. מָן הוּא, ман-ху – израз на удивление: „какво е това?“, ) е чудесна храна, която Бог давал на израилтяните по време на тяхното четиридесетгодишно странстване в пустинята след изхода от Египет (срв. Йоан 6:31; Евр. 9:4). Когато синовете Израилеви я видели за първи път, те се запитали: „Какво е това?“, а Моисей им казал: „Това е хлябът, който Господ ви даде за храна“ (Изх. 16:15).
Манната била чудесно изпращана от небето като заместител на хляба, който израилтяните не можели да намерят в пустинята. В Свещ. Писание тя се описва така: падала като дъжд от небето (Изх. 16:4); появявала се след нощната роса (Чис. 11:9); изглеждала като дребни зърна, подобни на скреж върху земята (Изх. 16:14). По вид и вкус приличала на кориандрово семе; имала бял цвят; вкусът ѝ бил като питка с мед (Изх. 16:31).
Манната се събирала рано сутрин, всеки толкова, колкото му било необходимо за деня. Когато слънцето се издигало, тя се стопявала (Изх. 16:21). Израилтяните я мелели, стривали в хаван, варели я и правели питки (Чис. 11:8). Ако се оставяла до следващия ден, се разваляла и се появявали червеи (Изх. 16:20). В навечерието на съботата се събирало двойно количество, защото в съботния ден манна не падала (Изх. 16:23–26).
Манната хранела израилския народ през целия период на странстването в пустинята — четиридесет години (Втор. 29:5–6). Това чудо престанало, когато израилтяните преминали река Йордан и се установили в Галгал, след първата Пасха в Обетованата земя (Нав. 5:10–12).
За да се запази споменът за това чудо, Моисей заповядал на Аарон да вземе златен съд (стамна), да постави в него един гомор манна и да го постави пред Ковчега на Завета (Изх. 16:33; срв. Евр. 9:4). Така бъдещите поколения трябвало да виждат небесния хляб, с който Господ хранил народа Си в пустинята.
Днес съществува вещество, наричано също манна, което се събира от тамарискови храсти (особено на Синайския полуостров). То се появява през пролетта като сладки капки по клоните и листата и се използва като храна от местните жители.
Но библейската манна се различава съществено: тя падала ежедневно; топяла се на слънце; бързо се разваляла, ако се пазела до следващия ден; можела да се мели и приготвя като хляб; след влизането на израилтяните в Обетованата земя никога повече не се появила. Поради тези особености тя се разглежда като чудесен дар от Бога, а не като обикновено природно явление.
В Свещеното Писание манната има и символично значение. В Пс. 77:24–25 тя е наречена: „небесен хляб“, „хляб ангелски“, защото е дарувана от небето. Манната е и предобраз на духовния хляб, който Христос дава на вярващите: „Аз съм хлябът на живота“ (Йоан 6:31–35, Йоан 48–58). Така както манната хранела израилтяните в пустинята, така Евхаристията храни духовно християните за вечен живот.
В Откр. 2:17 „съкровенната манна“ символизира духовните дарове и небесната награда, които Бог дава на верните.