Манаил (евр. מְנַחֵם, „утешител“, „онзи, който утешава“). Споменава се в Деян. 13:1 като един от пророците и учителите в първоначалната Антиохийска църква, която е първият голям християнски център извън Палестина. За него изрично се отбелязва, че е бил съвъзпитаник (σύντροφος) на четвертовластника Ирод Антипа, т.е. възпитаван заедно с него, вероятно в аристократична или царска среда.
Заедно с Варнава, Симеон наречен Нигер, Луций Киринеец, Савел (ап. Павел) и други, Манаил участва в поста и молитвата, по време на които Светият Дух заповядва отделянето на Варнава и Савел за апостолско служение: „Отделете Ми Варнава и Савла за делото, за което съм ги призвал“ (Деян. 13:2)
След това Манаил, заедно с останалите, взема участие във възлагането на ръце, акт, с който Църквата потвърждава Божия призив и поставя началото на първото велико мисионерско пътешествие на ап. Павел.