Името Магог (евр. מָגוֹג, Magōg) традиционно се тълкува като съставно, при което „ма“ означава „земя, страна“, т.е. „земята (страната) на Гог“.
В Бит. 10:2 и 1 Пар. 1:5 Магог е посочен като един от синовете на Яфет, т.е. като родоначалник на народи, принадлежащи към т.нар. „яфетова линия“ в библейската етнология. В този контекст името обозначава по-скоро народ или племенна общност, отколкото конкретна историческа личност.
Особено значение Магог придобива в пророчествата на пророк Иезекиил (Иез. 38–39), където се споменава в тясна връзка с Гог. Там Гог е представен като водач или „княз“, а Магог – като народ или страна, над която той властва, заедно с други северни народи: Рош, Мешех и Тувал. Според пророчеството, Гог ще поведе тези сили от север срещу земята Израилева, но ще бъде поразен от Божия съд, а войската му ще загине напълно. Мястото на тяхното поражение ще се нарече „долината на Гоговото множество“, като паметник на Божието възмездие (Иез. 39:11, 15).
В Откр. 20:7–9 имената Гог и Магог вече имат ясно символичен и есхатологичен характер. Те обозначават народите „от четирите краища на земята“, които сатаната ще събере за последната битка против Божиите светии.
Древни и по-късни тълкуватели са се опитвали да свържат Гог и Магог с реални народи. Така например Йосиф Флавий (Древности I, 6, 1) и някои учени от по-ново време виждат в тях северните народи, които гърците наричали скити. В този смисъл Магог се разбира като обобщено название за сурови, воинствени племена от далечния север.Някои филолози предполагат, че от тези древни северни племена в по-късни епохи произлизат различни народи, включително славяни, татари и други. Тези хипотези обаче остават в сферата на историко-езиковите реконструкции и не могат да бъдат доказани с пълна сигурност.