Ликия (1 Мак. 15:23) е област на полуостров в Мала Азия, разположена по южното крайбрежие на Средиземно море. На изток граничела с Писидия и Памфилия, на запад с Кария, а на север с Фригия. Сред по-известните ѝ градове са Патара (Деян. 21:1) и Мира Ликийски (Деян. 27:5).
В древността Ликия била цветуща и богата страна. Според предание името ѝ произхожда от Лик, атинянин, син на Пандион; по-рано областта била известна и под името Милиада. Херодот свидетелства, че ликийците в древността били наричани термилийци и се славели като изключително умели стрелци.
През 43 г. сл. Хр. Ликия била превърната от император Клавдий в римска провинция. Ликия заема важно място в новозаветната история, тъй като през нейните пристанища и градове преминавал апостол Павел по време на своите мисионерски пътувания (Деян. 21:1; 27:5).
Особено значение в църковната история имат градовете Патара и Мира, тясно свързани със св. Николай Чудотворец: Патара била негов роден град, а в Мира той служил като епископ. По време на гоненията при Диоклетиан и Максимиан той претърпял там тъмнично заточение; присъствал на Първия вселенски събор в Никея (325 г.) и починал през 341 г.