Ликаония (Деян. 14:6 и сл.) е вътрешна област на Мала Азия, разположена северно от планината Тавър, между Киликия, Писидия, Фригия, Галатия и Кападокия. От градовете ѝ в Свещеното Писание са споменати Икония, Листра и Дервия.
В книгата Деяния на апостолите се отбелязва, че жителите на областта говорели на „ликаонски език“ (Деян. 14:11). Според някои изследователи този говор е бил близък до кападокийския и е принадлежал към индоевропейското езиково семейство, вероятно към иранската му група. Самото население на Ликаония се смята за етнически смесено.
Границите на Ликаония се променяли през различни исторически периоди в зависимост от политическите обстоятелства, но областта никога не е заемала водещо място. През 36 г. пр. Хр. Ликаония била дадена от Марк Антоний на последния галатийски цар Аминта, а след смъртта му била включена в състава на обширната римска провинция Галатия. Населението ѝ било малобройно и без значими градове, с изключение на Кония (древната Икония).
Ликаония има важно място в историята на апостолската мисия, тъй като именно в нейните градове апостол Павел и Варнава проповядвали Евангелието и основали ранни християнски общини (Деян. 14).