Левити се наричат потомците на Левий, един от дванадесетте синове на патриарх Яков. В по-тесен и установен библейски смисъл обаче това наименование обозначава членовете на коляното Левиево, които – след отделянето на дома на Аарон за свещеническо служение – били определени за особено църковно и обществено служение при скинията и по-късно при Йерусалимския храм (срв. 3 Цар. 8:4; Иоан 1:19).
Началото на особеното призвание на левитите е свързано със събитията при златния телец (Изх. 32:25–29). Когато Моисей слезе от Синай и видя идолопоклонството на народа, той призова: „Който е Господен, нека дойде при мене!“ (Изх. 32:26). Единствено коляното Левиево откликва незабавно. По Божие повеление левитите стават оръдие на наказанието над идолопоклонниците, с което засвидетелстват ревност и вярност към Господа.
Само потомците на Аарон били отделени за пълно свещеническо служение. Останалите левити били разпределени според тримата сина на Левий: Каафити, Гирсонити, Мерарити.
На всяка група били възложени точно определени задължения. Каафитите се грижели за ковчега на Завета и най-свещените съдове; гирсонитите и мераритите отговаряли за пренасянето и поддръжката на останалите части на скинията. При странстването в пустинята левитите разглобявали, пренасяли и отново издигали скинията, носели свещените предмети и подпомагали свещениците в богослужението.
След заселването в Ханаан левитите не получили самостоятелен племенен дял. Вместо това им били отредени 48 града, разпръснати из териториите на всички колена, с прилежащи пасбища (Чис. 35; Иис. Нав. 21). Това им позволявало да изпълняват просветна и духовна роля сред целия народ. Някои от тези градове били определени и за градове-убежища.
Издръжката на левитите се осигурявала чрез десетъка – първата десятъчна част от добитъка и земеделската продукция (Чис. 18:21–23). От своя страна те отделяли десетина от този доход за свещениците.
При цар Давид левитското служение било тържествено възстановено и организирано. Числеността на левитите достигнала около 38 000 души, разделени на 24 чредѝ, които служели по ред в храма (1 Пар. 23–26). Част от тях били певци и музиканти, други – вратари, пазители на храма, писари, съдии и надзорници на храмовите съкровища.
След завръщането от Вавилонския плен броят на левитите бил значително по-малък (около 340 души, сп. 1 Езд. 2:40–42). В Новия Завет левитите се споменават по-рядко, но институцията им е добре позната (Лука 10:32; Иоан 1:19). Изрично се отбелязва, че апостол Варнава бил по произход левит (Деян. 4:36).