Корнилий (лат. Cornelius, от лат. cornu, „рог“) (Деян 10:1 и сл.) е римски стотник от Италийския полк, разположен в Кесария Приморска, където и живеел. Макар езичник, Корнилий се отличавал с дълбоко благочестив живот: „боеше се от Бога с целия си дом, даваше много милостини на народа и винаги се молеше на Бога“ (Деян 10:2).
По време на молитва му се явил ангел и му било открито да повика ап. Петър, за да приеме чрез него словото на спасението. По същото време и ап. Петър получил в Йопия (Яффа) видение и божествено откровение, чрез което му било заповядано да не счита езичниците за нечисти. Апостолът отишъл в дома на Корнилий, проповядвал Христос и го кръстил заедно с целия му дом (Деян 10:44–48).
С това събитие за пръв път явно се открила „вратата на вярата“ за езичниците в Църквата Христова. По предание Корнилий станал епископ в Кесария и завършил живота си мъченически. Църковната му памет се чества на 13 септември.