Коринт (Деян 18:1) е прочут град на древна Гърция, разположен на Коринтския провлак, който свързва Пелопонес с материка. Благодарение на стратегическото си положение и двете си пристанища, Кенхрея на изток и Лехей на запад, Коринт бил един от най-важните търговски и културни центрове между Изтока и Запада. Над града се издигал укрепеният хълм Акрокоринт.
В елинистическата епоха Коринт оглавявал Ахейския съюз, но през 146 г. пр. Хр. бил разрушен от римляните. Възстановен от Юлий Цезар (44 г. пр. Хр.), при Август станал столица на сенатската провинция Ахаия. По времето на ап. Павел градът бил резиденция на проконсула Галион (Деян 18:12).
Коринт бил известен не само с богатството и изкуствата си, но и с крайното нравствено разложение; „да живееш по коринтски“ означавало развратен живот. Култът към Афродита (Венера) и Истмийските игри привличали тълпи и засилвали безнравствеността.
Около 52 г. сл. Хр. ап. Павел пристигнал в Коринт, прекарал там година и половина и основал християнска община (Деян 18:11). По-късно той написал Първото и Второто послание до коринтяните, в които изобличава разцепленията и пороците, утвърждава учението за Църквата, Евхаристията, духовните дарби и особено за любовта и възкресението на мъртвите (1 Кор 13; 15).