Кесария Приморска (евр. קֵיסָרְיָה, Кейса́ря; гр. Καισάρεια; лат. Caesarea Maritima или Caesaraea Palaestina) е голям древен град на източния бряг на Средиземно море, между Дора и Яфа. Първоначално известен като Стратонова кула, той е преустроен и силно разширен от Ирод Велики, който изгражда монументално пристанище, дворци, амфитеатър и други обществени сгради и му дава името Кесария в чест на кесаря Август. Днешните руини са познати като ел-Кайсарие.
При римските прокуратори Кесария е била административна столица на Юдея и тяхна резиденция; по тази причина у Тацит е наречена столица на страната. Градът заема важно място в новозаветната история: след срещата с етиопския евнух дякoн Филип пристига тук (Деян. 8:40) и вероятно пребивава в Кесария дълго време (Деян. 18:22). Именно тук апостол Петър кръщава стотника Корнилий, с което за първи път „се отваря вратата на вярата“ за езичниците (Деян. 10–11).
В Кесария Ирод Агрипа I умира мъчително, „изяден от червеи“ (Деян. 12:19–23). Градът е тясно свързан и с живота на апостол Павел: оттук той отплава за Тарс (Деян. 9:30), пребивава в дома на Филип (Деян. 21:8), държан е под стража и съден пред прокураторите Феликс и Фест, както и пред Агрипа II, преди да бъде изпратен в Рим (Деян. 23–27).
В църковната история Кесария става митрополия на Палестина; през 198 г. тук се провежда поместен събор. През IV в. епископ на града е знаменитият църковен историк Евсевий Памфил. В кръстоносната епоха Кесария е силна морска крепост, но от XIII–XIV в. запада и днес представлява обширно поле от руини.