Каин (евр. קַיִן (Qáyin), означава “придобивка”. Гр. Κάϊν) е първородният син на Адам и Ева (Бит. 4:1). Майка му го нарича така с надеждата, че чрез него ще се изпълни Божието обещание за избавление.
Каин принася жертва от земните плодове, докато брат му Авел принася от първородните на стадото си. Господ приема жертвата на Авел, но не и на Каин, което поражда завист и ожесточение. Под властта на това чувство Каин убива брат си на полето и на Божия въпрос дръзко отговаря: „Нима съм пазач на брат си?“ (Бит. 4:9). Вследствие на това е осъден на скитнически живот, но Бог му поставя знамение, за да не бъде убит от срещащите го хора. Каин се заселва в земята Нод, на изток от Едем, и построява град, който нарича на името на сина си Енох (Бит. 4:15–17).
В Свещ. Писание Каин се утвърждава като образ на завистта и злото: „не както Каин, който беше от лукавия и уби брат си“ (1 Иоан 3:12). Апостол Иуда говори за „пътя Каинов“ като символ на нечестие и богоотстъпничество (Иуд. 1:11). Потомството му е представено търсещо предимно земни постижения и сила.