Каиафа (арам. „изследовател, тълкувател“) е иудейски първосвещеник по времето на земното служение на Иисус Христос (Мат. 26:3; Иоан 11:49). Заема първосвещеническия сан около 18 г. сл. Хр. и го запазва до отстраняването си след управлението на Понтий Пилат (ок. 36 г.).
По всяка вероятност принадлежи към садукейската партия. Негов тъст е Анна (Аннан), бивш първосвещеник, който и след формалното си отстраняване запазва значително влияние над синедриона (Иоан 18:13). Така Каиафа е част от могъща първосвещеническа фамилия, играеща водеща роля в религиозния и политическия живот на Юдея.
Именно при Каиафа се провежда съдът над Иисус Христос (Мат. 26:57–68; Марк 14:53–65; Лука 22:66–71). Той е сред главните инициатори на решението за Неговата смърт. Въпреки това, в качеството си на първосвещеник, Каиафа неволно изрича пророчески думи за изкупителния характер на Христовата жертва: „по-добре е за вас един човек да умре за народа, а не целият народ да загине“ (Иоан 11:50–51).
По предание домът на Каиафа се е намирал близо до Сионските порти в Йерусалим.