Израилско царство е самостоятелна държава, възникнала след разпадането на обединеното царство на Израил и Юда в края на управлението на цар Соломон (ок. X в. пр. Хр.), просъществувала около две и половина столетия и унищожена от Асирия през 722 г. пр. Хр.
Неговата история почти изцяло се съдържа в книгите Царства и Паралипоменон, но за много събития в Израилското царство съобщават и пророческите книги.
Израилското царство възниква след разделянето на обединеното царство при цар Ровоам, сина на Соломон. Десет от израилевите племена отхвърлят Ровоамовата власт заради прекомерните данъци и тежкия труд, наложени по време на баща му Соломон. Те избират за цар Иеровоам (Йеровоам), на когото вече по-рано пророк Ахия (3Цар. 11:29–39) беше възвестил, че Бог ще му даде управлението над 10 колена.
Израилското царство обхваща северната и централна част на Палестина. Първата столица е Сихем, по-късно Тирца, а накрая Самария, основана от цар Амврий. Страната често е наричана Ефрем, по името на водещото племе.
Още при Иеровоам I започва идолопоклонството – за да предотврати поклоненията на народа в храма в Йерусалим, той издига златни телци в Дан и Ветил и учредява алтернативен култ (3Цар. 12:26–33). Това религиозно самоволие става постоянно явление в царството, с малки изключения, и често бива изобличавано от пророци като Илия, Елисей, Амос, Осия.
През своето съществуване Израилското царство има 19 царе от 9 различни династии. Нито един от царете не се отличава с пълна вярност към Господа, а мнозина са узурпатори, възкачили се чрез преврати и убийства.