Иудейски планини (Нав. 11:21; 20:7; 2Пар. 27:4), наричани още планинска страна (Лука 1:39, εἰς τὴν ὀρεινὴν) е планинска област в южната част на Палестина, заемаща главно земите на коляното Иудино. Те представляват южната половина от дългия планински пояс, който започва от Ездрелонската равнина и се простира на юг до края на страната. На север Иудините планини преминават в Ефремовите планини, с които се свързват в района на Йерусалим.
От изток планините рязко се спускат към долината на Йордан и Мъртво море чрез стръмни, скалисти откоси и дълбоки клисури; особено високи са те в южната част на Мъртво море. На юг граничат със Синайската пустиня, а от запад постепенно се снижават и без ясно очертана граница преминават в крайбрежната равнина на Средиземно море.
В древността Иудините планини, заедно с долините и платата си, били известни с плодородието си. Библейските свидетелства за изобилието на Иудея се потвърждават и от антични автори, които споменават богатството на зърно, вино и плодове. Днес тази област е значително по-бедна и камениста.
Поради мекия варовиков характер на скалите, Иудините планини изобилстват от естествени и изсечени пещери, които често се споменават в Библията. В тях се укривали хора (напр. Давид при бягството си от Саул), а също така служели за гробници, като най-известна е пещерата Махпела, гробницата на патриарсите. В изсечен в скала гроб в тази област било положено и тялото на Господ Иисус Христос.
Градовете на планинската страна са изброени в Нав. 15:48–60; сред тях се открояват Витлеем, Хеврон и други селища с важно място в библейската история.