Иудейска (Иудина) пустиня е обширна пустинна област в южната част на Палестина, заемаща източните и южните склонове на Иудините планини и спускаща се към Мъртво море. Това е най-голямата пустиня в Светата земя. На север граничи с Йерихонската пустиня, на запад с планинската област около Витлеем и Хеврон, на изток с Мъртво море, а на юг се свързва с пустините Син и Едом.
В Свещ. Писание тя се споменава изрично като Иудейска пустиня в Мат. 3:1 и Съд. 1:16, а на много други места под общото название „пустиня“. Отделни нейни части носят собствени имена според близките селища: пустинята Текойска, Зитска, Маонска, Енгадийска и др.
В библейските времена Иудейската пустиня не е била напълно безплодна: в нея е имало пасища, водоеми, градове и села. Тук пасели стадата си патриарсите и потомците им; тук Давид се укривал от Саул; тук цар Озия изграждал кули и водохранилища. Пустинята често се превръщала в истинска пустош само в периоди на тежка суша.
Особено значение тя придобива в новозаветната история: в Иудейската пустиня проповядва св. Йоан Кръстител, призовавайки към покаяние, а близо до нея Господ Иисус Христос приема кръщение и се подлага на изкушенията след поста. В по-късни християнски векове пустинята става средище на монашески и отшелнически живот; тук се развива прочутото палестинско монашество, свързано със св. Сава Освещени.