Иудея, Юдея. Това название понякога се употребява за означаване на цялата Палестина, особено след завръщането на юдеите от Вавилонския плен, но в собствения смисъл Иудея обхваща само южната част на Палестина. Споменава се в Нав. 15:1; Съд. 15:9 и др.
Около времето на Иисус Христос тази област се е разделяла на четири главни части: Иудея, Самария, Галилея и Заиорданската Перея. Към Иудея (в този по-тесен смисъл) са принадлежали колената Иудино, Вениаминово, Симеоново, Даново и част от Ефремовото, а нейните граници са били: на север – планините на Ефрем и Самария; на юг – Арабия и пустинята Син; на запад – Средиземно море; на изток – Мъртво море и река Йордан.
По свидетелството на Йосиф Флавий, към Иудея са се отнасяли още и приморските земи на запад до Птолемаида. След смъртта на Ирод Велики Иудея преминала под властта на Архелай, но около 6 г. сл. Хр. била присъединена към римската провинция Сирия и се управлявала от прокуратори (с изключение на 41–44 г., при управлението на Ирод Агрипа I), докато накрая, след разрушаването на Йерусалим и храма, била включена пряко в състава на Римската държава.