Испания (гр. Ἰσπανία). В древността това име обхваща целия Иберийски (Пиренейски) полуостров, включително днешна Португалия. Полуостровът е ограничен на север от Пиренеите (граница с Галия/Франция), а от всички други страни е заобиколен от вода; от Африка го отделя Гибралтарският проток. Още в античността Испания е прочута с богатите си сребърни и златни рудници.
В библейските книги названието „Испания“ се среща рядко и конкретно: 1 Мак. 8:3 и Рим. 15:24, Рим. 15:28.
В Новия Завет ап. Павел изрично заявява намерението си да посети Испания (Рим. 15:24) и повтаря този план (Рим. 15:28), което свидетелства за ранния християнски интерес към западните предели на Римската империя.
Мнозина отъждествяват прочутия в древността Тарсис (Таршиш), споменаван често в Стария Завет (напр. 2 Пар. 9:21; Пс. 71:10; Ис. 23; Йона 1:3), с област в Южна Испания, вероятно в Бетика (римска провинция), около р. Бетис (дн. Гуадалкивир). Оттам финикийски и израилски кораби още във времето на Соломон са търгували с метали.
Св. Климент Римски свидетелства, че ап. Павел е достигнал „последните предели на Запада“, израз, който в античния свят обикновено означава именно Испания. Затова в църковното предание началата на християнството там често се свързват с апостол Павел.