Исоп (евр. אֵזוֹב ’езов) е растение, часто споменавано в Свещеното Писание, особено във връзка с очистителни и жертвени обреди.
В Библията исопът се описва като растение, което расте на суха и бедна почва, по каменисти склонове, стени на стари разрушени къщи и дори по купчини отпадъци (3 Цар. 4:33). Поради твърдите си стъбла и сноповидна форма той е бил особено подходящ за ритуално поръсване.
В нощта на Пасхата преди Изхода от Египет израилтяните помазват горните греди и вратите на домовете си с кръвта на пасхалния агнец, използвайки снопче исоп (Изх. 12:22). В закона на Моисей исопът е задължителен елемент в очистителните обреди: при очистване от проказа (Лев. 14:7); при поръсване с очистителна вода (Лев. 14:51–52; Чис. 19:18). Псалмопевецът Давид, осмисляйки духовното значение на тези обреди, възкликва: „Поръси ме с исоп, и ще бъда чист; умий ме, и ще бъда по-бял от сняг“ (Пс. 50:9).
В Новия Завет, при Разпятието на Господ Иисус Христос войниците поднасят към устата Му гъба, напоена с оцет, поставена на исоп (Йоан 19:29). В Посланието до евреите (Евр. 9:19) исопът се споменава като част от левитската обрядност, заедно с кръв, червена вълна и вода.
В науката няма пълно единодушие какво растение е „библейският исоп“: най-разпространено мнение го отъждествява с майорана (Origanum majorana), ароматно тревисто растение от Средиземноморието. Други го свързват с аптекарския исоп (Hyssopus officinalis L.), но има съмнения дали той е бил познат в древните Египет, Сирия и Арабия. Съществуват и хипотези за мащерка (Thymus serpyllum) или градинска чубрица (Satureja hortensis).