Йоаким (Иоаким, евр. יְהוֹיָקִים Йехо-яким означава „Яхве утвърждава“ или „Този, когото Яхве създава“). Йоаким е осемнадесетият цар на Юдея, син на цар Йосия, и управлява приблизително от 609 до 598 г. пр. Хр. (4Цар. 23:34–36; 24:1–6; 2Пар. 36:5–8; Иер. 22; 26; 36). Иоаким е поставен като васал на Египет, който налага тежък данък от 100 таланта злато и 100 таланта сребро (4Цар. 23:35). Той го събира от бедния народ чрез насилие и жестокост.
Йоаким е описан в Писанието като неправеден, жесток и идолопоклонник: „Горко на този, който гради дома си с неправда… който казва: ще си построя просторен дом… не мислиш ли, че си цар, защото си надут в кедър?“ (Иер. 22:13–15).
През неговото управление, пророк Йеремия е преследван: Йоаким изгаря свитъка с пророчествата му (Иер. 36:23) и се опитва да го убие (Иер. 36:26). Пророк Урия, който говори в духа на Йеремия, е екстрадиран от Египет, убит с меч и погребан сред простолюдието (Иер. 26:20–23).
Името му в родословието на Иисус Христос, посочено от Матей, е пропуснато: „Озия роди Йоатама; Йоатам роди Ахаза; Ахаз роди Езекия; Езекия роди Манасия; Манасия роди Амона; Амон роди Йосия; Йосия роди Йехония и братята му – по времето на преселението във Вавилон.“ (Мат. 1:9–11)
Тук Йоаким е пропуснат между Йосия и Йехония. Това не е грешка, а съзнателно съкращение, тъй като родословието в Матей 1 е структурирано в три групи по 14 поколения (ст. 17), вероятно с литургична или символична цел.
Йоаким е също името на бащата на Дева мария, който обаче не се споменава в Новия Завет, а се появява в апокрифната книга „Протоевангелие на Яков“ (ок. II в.), където се разказва за родителите на Дева Мария, Иоаким и Анна. Тяхната памет се чества от Православната Църква на 9 септември.