Йесей (евр. יִשַׁי Йишай, означава „Яхве (Господ) е съществуващият“, „Господ е“ или „Господ съществува“) е баща на цар Давид, и важна фигура в месианската линия, тъй като е предшественик на Иисус Христос, както свидетелстват родословията в Новия Завет (Мат. 1:5–6; Лука 3:32).
Йесей е: син на Овид, внук на Вооз и Рут, според книгата Руф 4:17. Той е от град Витлеем в Юдея и е баща на осем сина (1Цар. 16:10–11), от които най-малкият е Давид, бъдещият цар на Израил.
Йесей е уважаван старейшина в своето време, макар и да не заема царска или пророческа длъжност. По време на конфликта между Саул и Давид, Йесей и семейството му страдат от враждебността на Саул и са принудени да се укрият при Давид в пещерата Одоллам (1Цар. 22:1–4). Моавитският цар приютява Иесей, което има своето обяснение – Рут, бабата на Давид (майка на Овид), е моавитка, т.е. Иессей има моавитски корен по майчина линия (Рут 4:13–17).
Йесей е споменат два пъти в родословието на Христос:
- Мат 1:5–6: „Вооз роди Овида от Рут; Овид роди Иесей; Иесей роди Давид царя…“
- Лука 3:32: „…Син на Иесей, син на Овид, син на Вооз…“
Тези родословия подчертават месианския произход на Иисус от дома Давидов, като Йесей е пряка връзка между патриархалната и царската линия.
В книгата на пророк Исаия той е споменат в месианско пророчество: „И ще израсне пръчка от пъна Иесеев, и клон ще изникне от корените му…“ (Ис. 11:1), като християнската традиция тълкува “пръчката от Иесей” като образ на Христос от Давидовия род. В иконографията се среща така нареченото „Дърво Иесево“ (лат. Arbor Jesse), което е символично изображение на родословието на Иисус, започващо от Йесей, от когото израства дърво, чийто връх е Христос.