Йерихонската долина е важна географска и богословска област в библейската земя, свързана с множество събития от Стария и Новия Завет. Разположена е в южната част на долината на река Йордан, непосредствено западно от древния град Йерихон и обградена от значими топографски и исторически ориентири.
Долината започва западно от Йерихон, като на изток включва източните склонове на Юдейските планини, спускащи се към Йорданската низина. На запад се простира до Ветил и Иерусалим, като северната ѝ граница може да бъде очертана по линията между Карнатания и Ветил. Южната ѝ граница се свързва с пустинята Юдейска, между северния край на Мъртво море и Йерусалим.
Северозападната част на пустинята, прилежаща към долината, се нарича в Иисус Навин 18:12 „пустиня Беф-Авен“, по името на древен град. Източната зона на долината е особено сурова и скалиста, с дълбоки и тесни каньони, докато западната ѝ част се характеризира с по-плодородна земя, пшенични ниви и постепенно преминава в зеленина и равнини.
Йерихонската долина играе важна роля и в новозаветната история. След кръщението си в река Йордан, Иисус Христос се оттегля в пустинята, традиционно отъждествявана с Йерихонската, където пости 40 дни и бива изкушаван от дявола (Мат. 4:1–11; Лука 4:1–13). С тази пустиня се свързва и т.нар. 40-дневна планина (Карантания), от чиито височини, според преданието, дяволът му показва „всички царства на света“.
Същата долина е спомената и в прочутата притча за милосърдния самарянин (Лука 10:30–35), където пътят между Йерусалим и Йерихон е описан като опасен и обитаван от разбойници, което е отговаряло на историческата реалност.
Иисус Христос посещава Иерихон (Мат. 20:29; Лука 19:1), където изцелява слепец и среща Закхей, чийто дом също се свързва с местността.
Не е случайно, че в монашеската традиция от IV в. насетне именно тук възникват отшелнически обители и манастири, които следват Христовия пример на уединение, пост и молитва в пустинята.