Йеремия (Йеремия) (от евр. יְרֶמִיָהוּ (Yirmeyahu) или יִרְמִיָה (Yirmeyah) означава “Йехова низвергва” или “Йехова възвишава”).
Пророк Йеремия е вторият от четиримата “големи пророка” на Стария Завет. Родом от свещеническия род в град Анафот, недалеч от Йерусалим, той започва своето пророческо служение около 627 г. пр. Хр., в 13-та година от управлението на цар Йосия, и пророкува до и след падането на Йерусалим през 586 г. пр. Хр.
Йеремия е преследван от своите съграждани, от лъжепророци, свещеници и дори царете. Многократно бива хвърлян в тъмница, бият го, и веднъж е хвърлен в яма с кал, откъдето е спасен от етиопеца Авдемелех. Предсказва разрушаването на Йерусалим през 585 г. пр. Хр. След разрушението, пророкът остава с останалите в Юдея, но насилствено е отведен в Египет, където по предание намира мъченическа смърт.
С пророк Йеремия са свързани следните книги:
1. Книга на пророк Йеремия (52 глави): Включва пророчества, исторически разкази и диалози между Йеремия и царе, князе, свещеници, народ.
2. Плач Йеремиев: Поетичен и трогателен израз на скръбта по разрушения Йерусалим.
3. Послание на Йеремия (в канона на Септуагинта и в латинската Вулгата): Апокрифен текст срещу идолопоклонството.
В християнската Църква се счита за предобраз на Христос. Цитиран е в Мат. 2:17 и в Евр. 8:8-12.
Православната Църква чества паметта на св. пророк Йеремия на 1 май. Гробът му в Египет (Тафнис или Танис) е почитан и от мюсюлмани като свято място.