Христос (гр. Χριστός) означава „Помазаник“ и произлиза от глагола χρίω – „помазвам (с елей)“. Думата е гръцки превод на еврейското מָשִׁיחַ (Машиах, Месия), със същото значение „помазан“. Месия е еврейски термин, образуван от корена משח (mšḥ – „помазвам“), и в библейския контекст обозначава лице, отделено от Бога чрез свещено помазание за особено служение.
И двата термина първоначално имат култово-служебно значение и се отнасят до царе (напр. Саул, Давид), първосвещеници и пророци, т.е. хора, които са призвани и упълномощени от Бога.
В гръцкия превод на Стария Завет (Септуагинта) евр. машиах се предава като χριστός, поради което двата термина са пълни семантични еквиваленти.
В новозаветния контекст Χριστός престава да бъде само титла и постепенно се утвърждава и като собствено име, обозначаващо Иисус от Назарет като единствения и окончателен Помазаник, в Когото се съединяват трите служения: пророческо, първосвещеническо, царско.
Новият Завет последователно свидетелства, че Иисус е именно очакваният и обещан Месия: „Ти си Христос, Синът на Живия Бог“ (Мат. 16:16); „Аз знам, че ще дойде Месия… Иисус ѝ каза: Аз съм, Който говоря с тебе“ (Иоан 4:25–26); „Защото мнозина ще дойдат под Моето име и ще казват: Аз съм Христос“ (Мат. 24:5)
Съчетанието Христос–Месия има пояснителен характер и подчертава, че Иисус е именно очакваният в Стария Завет Машиах, изповядван от Църквата като Богочовек и Спасител. В Новия Завет самото отъждествяване на двата термина е изрично засвидетелствано: „Намерихме Месия, което значи: Христос“ (Иоан 1:41). Постепенно то става и собствено име: „Начало на благовестието на Иисуса Христа“ (Марк 1:1); „Иисус Христос вчера и днес и во веки е Същият“ (Евр. 3:8)