Йерусалимският храм е централното светилище на древния Израил и най-свещеното място в библейската старозаветна история. Той представлява постоянния храм, заменил Моисеевата скиния, и е устроен по образеца, показан от Бога на Моисей на планината Синай (Изх. 25:9–10, 40; Евр. 8:5). В исторически план храмът съществува в Йерусалим в три основни форми: Соломонов храм, Зоровавелов (Втори) храм и Иродов храм, като наред с тях библейската традиция познава и символичния храм от видението на пророк Иезекиил (Иез. 40–48).
Соломоновият храм
Първият Йерусалимски храм е построен от цар Соломон през X в. пр. Хр. върху планината Мория, на мястото на гумното на иевусееца Орна, където още при цар Давид е бил издигнат жертвеник след явяване на ангел Господен (2 Цар. 24; 2 Пар. 3:1). По своето устройство храмът следва основната структура на Моисеевата скиния и включва Святое, Светая Светих (давир) и притвор.
Светая Светих е кубично пространство без прозорци, където се намира Ковчегът на Завета, съдържащ единствено каменните скрижали на Закона. Пространството е засенчено от два огромни херувима, изработени от маслиново дърво и обковани със злато. В Святое се разполагат кадилният олтар, златните светилници и масите за хлябовете на предложението, а целият интериор е облицован с кедрово дърво и чисто злато.
Храмът е заобиколен от система от дворове: свещенически двор, народен двор и двор на езичниците, което ясно отразява градацията на святост. Соломоновият храм е разрушен от вавилонците при Навуходоносор II през 586 г. пр. Хр., а храмовите съкровища са отнесени във Вавилон. Според юдейското предание Ковчегът на Завета е бил укрит преди разрушението.
Зоровавеловият (Втори) храм
След завръщането на юдеите от Вавилонския плен, при управлението на персийския цар Кир, започва изграждането на Втория храм под ръководството на Зоровавел (537–517 г. пр. Хр.). Той е построен на същото място, но е значително по-скромен от Соломоновия храм, което предизвиква скръб у старците, помнещи първото светилище (Езд. 3:12).
В този храм Светая Светих е празна – липсват Ковчегът на Завета, херувимите и видимото Божие присъствие (Шекина). Единственият сакрален елемент там е т.нар. Камък на основата. В Светое отново има кадилен олтар, светилник и маса за хлябовете на предложението.
Вторият храм преживява периоди на оскверняване, най-тежкото от които е при сирийския цар Антиох IV Епифан, когато на олтара е устроен езически култ. Очистването и повторното освещаване на храма от Юда Макавей става повод за празника Ханука (Иоан 10:22).
Иродовият храм
През I в. пр. Хр. цар Ирод Велики предприема мащабна реконструкция на Втория храм, която по същество създава трети храмов комплекс. Строителството започва около 20 г. пр. Хр. и продължава и след смъртта на Ирод, като завършва малко преди разрушението на храма през 70 г. сл. Хр.
Иродовият храм се отличава с изключително архитектурно великолепие. Стените са облицовани с бял мрамор, покривът е покрит със злато, а масивните портици и дворове създават внушителен ансамбъл, който поразява съвременниците (Марк 13:1). Именно в този храм Христос проповядва, изгонва търговците и предсказва разрушението му.
Особено значение има храмовата завеса, разделяща Святое от Светая Светих, която се раздира при смъртта на Христос (Мат. 27:51), тълкувано от християнската традиция като знак за отваряне на достъпа на всички хора до Божието присъствие. Храмът е разрушен от римляните под водачеството на Тит през 70 г. сл. Хр., а свещените предмети са отнесени в Рим и изобразени на Триумфалната арка на Тит.
Храмът във видението на пророк Иезекиил
В книгата на пророк Иезекиил (Иез. 40–48) е описан храм, който не представлява реален исторически строеж, а идеализиран и есхатологичен образ на Божието обиталище. Този храм символизира пълното възстановяване на Божието присъствие, съвършен ред и окончателно освещаване на народа.