Хам (евр. חָם ḥām, „тъмен, загорял, смугъл“) е един от тримата синове на Ной, спасен заедно със съпругата си в ковчега по време на Потопа (Бит. 6:10). След Потопа Хам проявил непочтителност към баща си, когато видял неговата голота и я разгласил пред братята си; поради това Ной изрекъл проклятие не непосредствено над Хам, а над неговия син Ханаан (Бит. 9:20–27).
На потомците на Хам се приписва заселването на значителни области в древния свят. Негови синове били Хуш, Мицраим, Фут и Ханаан, чиито родове са изброени в Битие (Бит. 10:6–20). С името на Хам традиционно се свързват Египет и някои други южни и югоизточни земи; Египет в библейските текстове често е наричан „земята Хамова“ (Пс. 104:23, 27; Пс. 105:22; срв. Пс. 77:51). Любопитно е, че древното египетско самоназвание Кемет („черна земя“) е съзвучно и по смисъл близко до името Хам.
В по-късната юдейска традиция Хам понякога се представя като родоначалник на идолопоклонството, а в някои спекулативни тълкувания дори се отъждествява с египетския бог Амон. Тези сведения обаче имат легендарен характер и не произтичат пряко от библейския текст.