Халкидон (гр. χαλκηδών) е полускъпоценен камък от групата на микрокристалния кварц, представляващ смес от кварц и опал. Среща се в различни цветове и разновидности и в древността е бил широко използван за изработка на съдове (чаши, кубци), печати и украшения, подобно на агата.
Наименованието си получава от град Халкидон, разположен срещу Константинопол, известен най-вече с провеждането там на IV Вселенски събор (451 г.). Смята се, че камъкът е бил добиван или търгуван интензивно в този район, поради което името му е свързано с града, макар по-късно да е откриван по цялото сирийско крайбрежие, а днес и в различни части на Европа и САЩ.
В Откр 21:19 халкидонът е споменат като един от дванадесетте камъка, украсяващи основите на небесния Йерусалим, което му придава символично значение на красота, устойчивост и духовна ценност. Ако древните евреи са познавали този камък, то вероятно е под друго название, тъй като терминът χαλκηδών е гръцки по произход.