Голгота (на евр. Гулгóлет, от корена “череп”, лобно место) е хълм извън стените на древен Йерусалим, където е бил разпънат на кръст Господ Иисус Христос (Мат. 27:33; Марк 15:22; Лука 23:33; Иоан 19:17). Според евангелските свидетелства това място се е намирало близо до града, но извън неговите порти (Йоан 19:20; Евр. 13:12). Днес Голгота е част от храма Възкресение Христово (Гроб Господен) в Йерусалим, тъй като градските стени са били разширени след разрушението на Йерусалим.
Името „Голгота“ най-вероятно произхожда от характерната форма на хълма, наподобяваща череп, макар че съществуват и други тълкувания, например, че хълмът е получил името си поради черепите на екзекутирани престъпници, които често били погребвани наблизо. На латински това място е наречено Calvaria.
Съществува древно църковно предание, според което на това място е бил погребан Адам, праотецът на човечеството, и оттам произлиза символичното значение на Голгота като мястото, където чрез Христовата кръв се очиства първородният грях на човека. Това предание се намира още у блаж. Иероним и в редица апокрифни текстове и литургични песнопения.
Днес хълмът Голгота е вграден в архитектурата на храма Възкресение Христово и представлява едно от най-почитаните свети места в християнството.