Глосолалия (от гр. γλῶσσα – „език“ и λαλέω – „говоря“) е термин, утвърден в богословието за обозначаване на един от даровете на Светия Дух – дара на „говоренето на езици“. В новозаветния контекст той означава свръхестествена способност да се говори на езици, които говорещият не е изучавал.
Появата на дара се свързва с Петдесетница, когато Светият Дух слиза над апостолите (Деян. 2:1–11). Апостол Петър тълкува това събитие като изпълнение на пророчеството на пророк Иоил (Деян. 2:16–21; Иоил 2:28–32). Според Евангелието от Марк дарът е обещан от възкръсналия Господ Иисус Христос като знамение за вярващите (Марк 16:17).
В книгата Деяния на светите апостоли глосолалията се споменава: в Йерусалим (Деян. 2:1–11); в Кесария Палестинска при обръщането на стотника Корнилий (Деян. 10:44–48); в Ефес (Деян. 19:1–6) във връзка с проповедта на Евангелието и извършването на тайнството Кръщение.
Апостол Павел говори за дара като за един от специфичните дарове на Светия Дух (1Кор. 12:10; 13:1; 14:2, 6, 39), наричайки го дар на „различни езици“ (1Кор. 12:10, 28) или способност „да говори езици“ (1Кор. 12:30; 1 Кор. 13:1; 1 Кор. 14:5). Самият той свидетелства, че притежава този дар (1Кор. 14:18).
Според традиционното църковно тълкуване (св. Ириней Лионски, св. Йоан Златоуст, блаж. Теодорит Кирски, св. Теофан Затворник) глосолалията представлява чудесна способност за говорене на реални чужди езици без предварително изучаване. Така апостолите получават възможност да проповядват на народите.
Събитието на Петдесетница се разбира като противопоставяне на смесването на езиците при Вавилонската кула (Бит. 11:1–9). В кондака на празника се казва: „Когато Всевишният, слизайки, смеси езиците – раздели народите; а когато раздаде огнените езици – към единство всички призова.“
Апостол Павел подчертава, че всеки духовен дар трябва да служи за назидание на Църквата (1Кор. 14:2–5, 12–19). Затова той: изисква присъствието на тълкувател (1Кор. 14:27–28); допуска едновременно да говорят най-много двама или трима; настоява при липса на тълкувател да се мълчи; забранява на жените публично да говорят в църковното събрание (1Кор. 14:34).
Не е напълно ясно докога дарът е съществувал в живота на Църквата. Св. Ириней Лионски (II в.) свидетелства за неговото присъствие. Отците от IV–V в. (св. Августин, св. Йоан Златоуст) вече го считат за отдавна отминало явление.
В по-късната история се срещат случаи, при които на отделни светци е бил даден дар за разбиране на чужд език за проповед или назидание. В житието на св. Василий Велики се разказва как по молитва св. Ефрем Сириец получил способност да разбира и говори гръцки език.
В християнската традиция са отхвърлени няколко погрешни разбирания за глосолалията: че представлява „ангелски език“; че е архаична литургична формула; че е нечленоразделна екстатична реч; че е просто възторжена молитва.
Апостол Павел предсказва, че говоренето на езици ще престане (1Кор. 13:8), което показва временния му характер.
От XVIII век насетне се появяват явления, наподобяващи глосолалия, в различни протестантски и сектантски движения. В началото на XX век възниква петдесятничеството, което практикува произнасяне на несвързани звуци, често определяни като „ангелски езици“. Тези практики се различават от новозаветния дар поради няколко причини: липсва изискването за тълкуване; говоренето не се ограничава до двама или трима; не се спазва апостолската дисциплина; явлението се представя като задължително за всички; то се възприема като „кръщение в Духа“, заместващо тайнството Миропомазание.
Лингвистичните изследвания (У. Дж. Самарин, Ф. Д. Гудман) определят съвременната глосолалия като фонетично структурирана, но лишена от системна езикова структура реч, често свързана с изменено състояние на съзнанието (транс).