Геенна (от евр. Ге-Хинном, „долината на Хинном“) е название на дълбоко и тясно дефиле, разположено от южната страна на Йерусалим. В Стария Завет тази долина е свързана с идолопоклоннически ритуали, особено жертвоприношения на деца на езическия бог Молох, практикувани по време на царете Ахаз и Манасия (4Цар. 16:3; 21:6; 2Пар. 28:3). Жертвите били изгаряни в място, наречено Тофет, като по време на ритуала се е свирело силно на музикални инструменти, за да се заглушат писъците на децата (Йер. 7:31–32; 19:6).
Цар Йосия, борейки се срещу идолопоклонството, осквернява това място (4Цар 23:10), и оттогава нататък долината се използвала като градско сметище: там се изхвърляли нечистотии, трупове на животни и престъпници. За да се предотврати разпространението на зараза, в нея горял непрекъснат огън. Така Геенна постепенно се превръща в символ на ужаса, нечистотата и наказанието (Ис 66:24; Мк 9:43–48).
В Новия Завет Геенна придобива есхатологичен смисъл като място на вечно осъждане и огнени мъки, противоположно на Царството Божие. Господ Иисус Христос често употребява думата Геенна, за да предупреди за вечните последици от греха (напр. Мат. 5:22, Мат. 29–30; Мат. 10:28; Марк 9:43–47; Лука 12:5). Именно оттук произлиза и християнското разбиране за ада като място на огън и мъчения.
Днес се смята, че това място отговаря на Вади Ес-Рабаби (Wadi er-Rababi), южната долина край Йерусалим, която в миналото е била наричана от местните Вади Джаханнум – име, пряко свързано с арабския термин за ада (Джаханнам), наследен от юдейската Геенна.