Гамалиил (в превод от евр. „въздаяние Божие“, „награда от Бога“) е име на няколко библейски личности, най-известният от които е фарисей и законник, живял през I век:
Гамалиил, споменат в Деяния 5:34–40, е уважаван учител на Закона, принадлежащ към фарисейската школа. За учеността си бил наричан „слава на Закона“ и носел почетната титла раббан – по-висока от равин, означаваща „наш учител“. Една от най-ярките фигури в религиозната и правна история на еврейския народ.
Гамалиил се прославил със своята законодателна дейност и се счита за автор на множество решения в областта на общественото благоустройство, т. нар. постановления тиккун ха-олам („поправяне на света“) – термин, който се среща в Талмуда (Гитин 4:1–3). Като председател на Синедриона, той написал три официални послания (Санхедрин 18d; Маасрот 56c) – две, свързани с въпроси за десятъка, а в третото, адресирано до евреите в диаспората, се съобщавало за прибавянето на тринадесети месец, тоест за обявяване на високосна година – важен въпрос за спазването на празниците в еврейския календар.
Сред реформите, въведени от Гамалиил, е и облекчаването на условията за повторен брак на вдовици – той разрешил това дори при наличие само на един свидетел за смъртта на съпруга (Иевамот 16:7), което било значителна стъпка в защита на жените в тогавашното общество. В друга своя мярка, с цел защита на устната традиция, Гамалиил заповядал унищожаването на Таргума (арамейския превод) на Книгата Йов, тъй като според равинското учение таргумите не трябвало да се записват, а да се предават устно (Шаббат 115а; Мегила 4:4).
Значението му за юдейската традиция е подчертано от следните думи в Талмуда (Сота 9:17): „Когато почина Гамалиил, заедно с него си отиде уважението към Тората и изчезнаха чистотата и въздържанието.“
Като член на Синедриона, той заема умерена позиция по отношение на ранните християни. Гамалиил дава благоразумен съвет: да не се преследват апостолите, защото „ако това дело е от Бога, не ще можете да го унищожите“ (Деян. 5:39). Апостол Павел е бил негов ученик, както сам посочва (Деян. 22:3), обучаван „при нозете на Гамалиил в точност на отеческия закон“.
Според църковно предание, Гамалиил е приел християнството, кръстен от апостолите Петър и Йоан заедно със сина си Авив. Той е бил този, който погребал първомъченика св. Стефан в семейния си участък в селото Гамла. Умира около 18 години преди разрушението на Йерусалим (70 г.). През 415 г. мощите му били намерени в Кафарамала (Палестина) заедно с тези на Никодим и сина му Авив.
Около 415 г. Гамалиил се явил насън на св. Лукиан, откривайки местоположението на мощите на св. Стефан, Никодим и сина си Авив. Лукиан описва Гамалиил като „мъж на преклонна възраст, висок, с приятна външност, дълга брада, облечен в бяла одежда, извезана със златни кръстове“ (Epistula Luciani, PL 41, col. 809).