Галилейци (или галилеяни, срв. Лк. 13:1–2) са група юдеи, първоначално обозначавани по географски произход, но по-късно и като политико-религиозна партия, възникнала в Галилея. Те са получили името си от своя водач, Юда Галилееца, който според Деян. 5:37 вдигнал бунт против римското управление по повод преброяването, наредено от Квириний. Този бунт бележи началото на дълго съпротивително движение срещу римската власт, което продължило чак до разрушаването на Йерусалим през 70 г.
Галилейците се отличавали с крайна ревност към свободата и твърда решимост за независимост на юдейския народ. Подобно на фарисеите, с които често действали заедно, те стриктно спазвали Закона, но за разлика от тях твърдели, че не трябва да се признава никаква земна власт над Израил освен Бога. На основата на Второзаконие 17:15 те отричали легитимността на чужда власт и отказвали да плащат данъци, което довеждало до чести сблъсъци с властта.
Упоменатите в Лука13:1–2 галилейци, чиито кръв Пилат смесил с жертвите им, вероятно са били именно такива бунтовници, подложени на репресии. Понеже били поданици на Ирод Антипа, а между него и Пилат съществувала вражда, събитието е възможно израз както на политическо напрежение, така и на римска жестокост към всеки, съмняващ се във властта на императора.