Галилея (от евр. Galil „окръг, област“) е северната част на Палестина, често споменавана в Евангелията и дълбоко свързана с живота и служението на Господ Иисус Христос.
В епохата на Иисус Христос Палестина се е деляла на три основни области: Юг: Иудея; Център: Самария; Север: Галилея.
Галилея граничела на север с Антиливан, на изток с река Йордан и Генисаретското езеро, на юг със Самария и на запад с Финикия. В нея влизали земите на древните колена Иссахар, Завулон, Нефталим и Асир. Главни градове в християнската епоха били Сепфорис и Тивериада, както и Назарет, Капернаум, Витсаида, Наин и Кана.
Горната (северната) част на Галилея, наречена „езическа“ (Мат. 4:15), била населена със смесено население – сирийци, финикийци, араби, и се отличавала от Иудея не само по състава, но и по диалекта, заради което галилеяните често били презирани от юдеите (виж Мат. 26:73).
Галилея е тясно свързана с Евангелието – именно там Христос прекарва по-голямата част от земния Си живот. В Назарет Той израства, от Галилея избира учениците Си (с изключение вероятно на Юда), извършва множество чудеса и произнася повечето Си притчи, вдъхновени от природата и живота на галилейските села. Именно там Христос започва проповедта за Божието царство, и след Възкресението Си се явява на учениците Си в Галилея (Мат. 28:10). В Евангелията Той често е наричан „Галилеец“ или „Назарянин“.
Галилея в онова време била цветуща и плодородна земя, с богати равнини, особено долината Ездрелон, където се отглеждали лозя, маслини, смокини и жито. Йосиф Флавий свидетелства за 240 населени места в областта.