Галатия е древна област в Мала Азия, разположена източно от Фригия, наречена така по името на галатите (гали, келти) – войнствени племена от келтски произход, които около 280 г. пр. Хр. преминават Хелеспонта и се заселват в тази част на Азия. Първоначално римляните позволяват на галатите да запазят автономията си, но след смъртта на цар Аминта (25 г. пр. Хр.) територията е присъединена към Рим като провинция Галатия – много по-голяма от етническата Галатия, включваща части от Пафлагония, Фригия, Ликаония, Писидия и Исаврия.
Главни градове в провинцията са били Анкира (днес Анкара), Песинунт, Тавий и др. Галатийските християни се отличавали с пламенност, но и нестабилност във вярата.
Апостол Павел проповядва в Галатия по време на своите второ и трето мисионерско пътуване (Деян. 16:6; 18:23). Първоначално местните християни с вяра приемат благовестието, но впоследствие попадат под влиянието на юдеи-християни, които се стремят да наложат спазването на Мойсеевия закон и обрязването и на езичниците. Това разклаща устоите на младата църква.
В отговор ап. Павел написва Послание до Галатяните (вероятно в Ефес, около 57–58 г.)